Цар Самуил се завърна у дома – една историческа победа на паметта и дипломацията

След повече от хиляда години цар Самуил отново е в България.

И не просто в България, а в София – средновековния Средец, градът, с който неговият род е дълбоко свързан и който редица историци определят като вероятното му родно място.

На 3 октомври тленните останки на един от най-значимите български владетели бяха положени в базиликата „Света София“. Това е събитие, което надхвърля рамките на една официална церемония. Това е акт на историческа памет, държавност и национално достойнство.

За мен това е огромен успех за българската държава.

Но когато говорим за този успех, трябва да бъдем справедливи. Той не започва вчера и не принадлежи само на едно правителство, една партия или един политик.

Това е дълъг път, продължил близо шест десетилетия.

Трябва да помним хората, които извървяха този път

На първо място трябва да отдадем заслуженото на гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос, който през 1969 г. открива останките в базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и посвещава години на тяхното проучване и съхраняване.

Не трябва да забравяме и приноса на покойните проф. Божидар Димитров и проф. Йордан Йорданов, които работиха по темата за идентификацията на останките и за връщането им в България.

Трябва да отдадем признание и на Росен Плевнелиев, на Милен Врабевски, на Андрей Ковачев, на дипломати, историци, общественици и на всички онези, които през годините не позволиха темата да бъде забравена.

И да – трябва да отдадем заслуженото и на настоящото българско правителство и дипломация, които успяха да доведат този дълъг процес до успешния му край.

Държавността означава именно това – едно поколение започва, друго продължава, трето завършва.

Когато става въпрос за националната история, няма място за дребно партийно присвояване на заслуги.

Успехът е на България.

А как Гърция вижда събитието?

Тук става още по-интересно.

Докато за нас центърът на събитието естествено е завръщането на цар Самуил, гръцките медии поставят акцент върху другата страна на договореността.

Greek Reporter съобщава за връщането от България на 48 религиозни и църковни ценности – икони, кръстове, одежди, реликварии и епископски трон, свързани с манастири и църковни институции в Северна Гърция.

Това е прекрасен пример как едно и също събитие може да бъде разказано по два напълно различни начина.

В България казваме:

„Цар Самуил се завърна у дома.“

В Гърция казват:

„Нашите религиозни съкровища се завърнаха у дома.“

И може би точно тук се крие истинският смисъл на постигнатото.

Не кой е „победил“.

А че след десетилетия на спорове две държави са намерили начин да решат въпрос, който дълго време е изглеждал почти нерешим.

Историята на Балканите е достатъчно тежка. Не е необходимо да я превръщаме отново във война.

България и Гърция са водили войни.

Имали сме тежки периоди и взаимни претенции.

Имаме различни прочити на определени исторически събития.

Това няма как да бъде изтрито.

Но ние вече живеем в XXI век.

Днес сме съюзници, партньори, съседи и част от общо европейско пространство.

Ето защо намирам за много по-важно да видим в това споразумение не поредния повод да броим кой какво е „дал“ и кой какво е „взел“, а доказателство, че дори най-трудните исторически въпроси могат да бъдат решавани с дипломация.

В самата Гърция също има спорове. Бившият премиер Андонис Самарас критикува договореното, докато правителството защитава постигнатото и двете страни оставят възможност разговорите за други исторически ценности да продължат.

Това е нормално.

Историята предизвиква емоции.

Но държавниците трябва да могат да виждат по-далеч от емоцията.

Самуил не е просто име от учебника

Цар Самуил не е музейна витрина.

Не е просто дата между 997 и 1014 година.

Той е човекът, който в един от най-тежките периоди на нашето Средновековие посвещава живота си на съхраняването на българската държава.

Затова връщането на неговите останки не може да бъде измервано с броя на разменените предмети.

Историята няма счетоводен баланс.

Не можем да кажем: 48 предмета срещу един владетел и да започнем да пресмятаме кой е спечелил повече.

Националната памет няма цена.

Всяка държава, която уважава себе си, трябва да уважава своите владетели, герои и хората, изградили нейната държавност.

Но сега идва по-трудният въпрос: какво ще направим със Самуил?

Тук вече говоря и като председател на Българската асоциация за туризъм.

Ще направим ли това, което често правим – няколко дни церемонии, телевизионни репортажи, речи и след това ще продължим нататък?

Или ще използваме историческия момент?

Защото историята на Самуил може да се превърне в изключително силен културно-исторически туристически продукт на България.

София и базиликата „Св. София“.

Паметникът на цар Самуил.

Самуиловата крепост.

Преспа и остров Свети Ахил.

Охрид.

Местата, свързани с битките, владетелския двор и българската държавност в края на X и началото на XI век.

Това не са отделни точки върху картата.

Това е един голям европейски исторически разказ.

Защо България да не бъде инициатор на международен културен маршрут „По стъпките на цар Самуил“?

Маршрут, който свързва държави, вместо да ги разделя.

Маршрут с музеи, археологически обекти, дигитални възстановки, общи изложби, научни конференции и туристически програми.

Точно така развитите туристически държави превръщат историята в преживяване.

Ние имаме историята.

Често ни липсва само умението да я разкажем.

София получи още един огромен символ

Поставянето на останките в „Св. София“ има особена сила.

До храма вече стои паметникът на Самуил.

Сега там е и самият владетел.

Това място може и трябва да се превърне в една от важните спирки на историческия и поклонническия туризъм в столицата.

София не трябва да бъде представяна пред чуждестранния турист само като административна столица.

Това е град с пластове от хилядолетия – Сердика, Средец, София.

И историята на Самуил е част от този разказ.

Има моменти, в които една държава трябва просто да се поклони пред историята си

3 октомври 2026 г. беше такъв момент.

След десетилетия усилия цар Самуил се завърна в България.

Трябва да благодарим на всички, които през годините са дали своя принос – независимо към коя партия са принадлежали, в кое правителство са участвали или дали въобще са били политици.

Трябва да благодарим и на гръцката страна, защото истинското европейско партньорство се доказва именно когато трябва да бъдат решавани трудни въпроси.

Но оттук нататък отговорността е наша.

Да не превърнем завръщането на Самуил само в един красив ден от календара.

Да го превърнем в памет.

В образование.

В култура.

В национално самочувствие.

И защо не – в един от силните символи на българския културно-исторически туризъм.

Защото една държава е толкова силна, колкото е силна паметта ѝ.

И след повече от хилядолетие България отново може да каже:

Добре дошъл у дома, царю!

Д-р Ивелин Кичуков

Председател на Българската асоциация за туризъм

Публикации: