Сигурно мнозина следят борсовите котировки на петрола. Само преди дни Brent премина границата от 100 долара, достигна нива над 108 долара, а днес отново се движи около 103 долара за барел.
На пръв поглед това може да изглежда като поредното движение на финансовите пазари.
Не е.
Днес Brent се понижи до около 102–103 долара за барел, но причината не е изчезване на геополитическия риск, а надеждата, че част от прекъснатите доставки ще бъдат възстановени или пренасочени. В същото време корабният трафик през Ормузкия проток се е свил драматично, а ударът по ключовия саудитски петролопровод към Червено море показа колко крехка е станала системата за доставки.
И тук трябва да направим една много важна разлика.
Едно е цената на фючърсния договор на екрана.
Съвсем друго е колко струва реално да намериш, транспортираш, застраховаш, преработиш и доставиш физически петрол или готово гориво там, където е необходимо.
Когато корабите избягват определени маршрути, когато застраховките скачат, когато танкерите трябва да заобикалят, когато рафинериите се борят за суровина и когато ключова инфраструктура може да бъде извадена от строя с една атака, барелът вече не струва само това, което пише на борсовия терминал.
Към него започваме да добавяме цената на риска.
И именно тази цена трябва много внимателно да следи туристическият сектор.
Защото туризмът е една от най-чувствителните към енергийните цени индустрии в света.
Самолетът лети с гориво. Туристическият автобус се движи с гориво. Трансферът от летището е гориво. Доставките до хотела са гориво. Храната в ресторанта има транспортна цена. Прането, отоплението, охлаждането, логистиката и практически цялата верига около един туристически продукт са свързани пряко или косвено с енергията.
Поскъпването започва от барела, но завършва в цената на туристическия пакет.
И авиацията вече усеща това изключително силно.
IATA прогнозира за 2026 г. средна цена на авиационното гориво от около 152 долара за барел, почти 70% повече спрямо 2025 г. Горивото вече се очаква да представлява над 31% от оперативните разходи на авиокомпаниите. Организацията свали очакваната печалба на глобалната авиационна индустрия от 41 млрд. на 23 млрд. долара именно заради комбинацията от високите горива и сътресенията в Близкия изток.
Това за туризма означава нещо много просто:
скъп петрол → скъпо авиационно гориво → по-скъпи полети → по-скъп туристически пакет → по-ниска покупателна способност → по-силен натиск върху дестинациите.
Но има и втори удар.
Високата цена на петрола не остава само в резервоара.
Тя влиза в инфлацията.
Когато транспортът и енергията поскъпват, поскъпва почти всичко останало. Централните банки отговарят с по-високи лихви или с отлагане на намаляването им. Кредитът става по-скъп. Ипотеката става по-тежка. Разполагаемият доход на домакинството намалява.
А от какво най-лесно се отказва едно европейско семейство, когато бюджетът започне да не достига?
Не първо от храната.
Не първо от електричеството.
Не първо от кредита.
Отлага почивката.
Точно затова петролът над 100 долара е много повече от енергийна новина. Той е предупреждение за туристическата индустрия.
За България въпросът е особено важен.
Голяма част от летния ни международен туризъм зависи от авиационната достъпност и от конкурентната крайна цена на пакета. Един хотел може да запази цените си. Един ресторантьор може да свие маржа си. Туроператорът може да направи компромис с печалбата си.
Но ако самолетният билет поскъпне със 100 или 150 евро за едно семейство, всички усилия надолу по веригата могат да бъдат обезсмислени.
И тук започва истинската битка между туристическите дестинации.
Не само кой има по-хубав плаж.
Не само кой има по-добър хотел.
А до кого може да се стигне по-евтино, по-бързо и по-сигурно.
Затова България трябва още сега да мисли за сезон 2027 не само през рекламата и броя на хотелските легла, а през въздушната свързаност, чартърните програми, летищните такси, транспортната инфраструктура и себестойността на целия туристически продукт.
Не трябва да изпадаме и в другата крайност – да обявяваме физически дефицит на горива, преди той действително да се е появил. Саудитска Арабия вече търси алтернативни маршрути през Оман, а пазарът реагира с известно понижение на цените. Но това не отменя проблема. То само показва колко много усилия вече са необходими, за да се поддържа нормалното движение на енергийните потоци.
Истинският риск не е дали утре Brent ще бъде 101 или 109 долара.
Истинският риск е светът да свикне с петрол трайно над 100 долара и с постоянно висока премия за геополитически риск.
Тогава икономиката започва постепенно да преизчислява всичко.
Самолетния билет.
Хотелската доставка.
Трансфера.
Храната.
Лихвата.
Заплатата.
И накрая – почивката.
Затова, когато гледаме цената на един барел петрол, нека не гледаме само към колонката на бензиностанцията.
В туристическия сектор трябва да гледаме цената на следващата резервация.
Защото следващата голяма битка в европейския туризъм може да не бъде за това кой предлага най-ниската цена на хотелската стая.
Може да бъде за това коя държава ще успее да остане достъпна за туриста в един все по-скъп свят.
Д-р Ивелин Кичуков Председател на Българската асоциация за туризъм
Публикации: