Дебатът около отсъствието на България от селекцията на Michelin отново постави на дневен ред един от най-важните въпроси пред туристическия сектор – какъв модел на туризъм искаме да развиваме. Вместо темата да се превръща в повод за обида или обвинения към международните оценители, според председателя на Българската асоциация за туризъм Ивелин Кичуков тя трябва да бъде възприета като възможност за честна самооценка.
По думите му Michelin не е причината за проблемите, а огледало, което показва реалното състояние на ресторантьорството и туристическия продукт у нас.
„Michelin не създава качеството. Michelin разпознава вече създаденото качество. Това е финалът на един дълъг процес, а не неговото начало“, посочва Кичуков.
Според него повече от три десетилетия България все още не е дала ясен отговор дали иска да развива евтин и масов сезонен туризъм, или да заложи на качество, идентичност и висока добавена стойност.
Кичуков подчертава, че страната разполага с богато кулинарно наследство – традиционни ястия, млечни продукти, вина, местни специалитети и девет туристически района с различна култура и кухня. Според него обаче това богатство остава недостатъчно използвано.
Вместо ясно изразена концепция, в много ресторанти се предлага огромно меню, включващо кухни от цял свят – от пица и паста до суши и бургери, а българските специалитети често остават на заден план.
„Когато се опитваш да бъдеш всичко за всички, накрая не си разпознаваем за никого“, смята той.
Високите цени не са единственият проблем
Председателят на Българската асоциация за туризъм защитава ресторантьорския сектор, като напомня, че през последните години бизнесът е изправен пред сериозно увеличение на разходите – за персонал, хранителни продукти, електроенергия, строителство, ремонти и поддръжка.
По думите му обществото често критикува цената на храната в заведенията, но рядко отчита поскъпването на всички останали разходи, които влияят върху крайната стойност на услугата.
В същото време Николов признава, че браншът също трябва да приеме критиките.
Според него все още има заведения, които работят с компромиси в качеството, предлагат остаряла услуга, неподдържани бази или не успяват да оправдаят високите си цени с достатъчно добро обслужване и преживяване.
„Проблемът не е високата цена. Проблемът е необяснимата цена“, подчертава той.
Сравнението с Гърция
След посещения на туристически обекти по Южното Черноморие и в Северна Гърция експертите на Българската асоциация за туризъм са установили, че и там има високи минимални консумации и скъпи плажни услуги.
Разликата, според Николов, е, че клиентът ясно вижда какво получава срещу парите си – добра организация, чистота, атмосфера, качествено обслужване и професионално отношение.
„Туристът не е глупав. Той може да направи разлика между скъпо и неоправдано скъпо“, посочва той.
„Бранд България“ не е само лого
Според Кичуков страната се нуждае от реално съдържание зад идеята за „Бранд България“, а кулинарията трябва да бъде една от основните му опори.
Той предлага всеки от деветте туристически района да развие собствена ясно разпознаваема кулинарна идентичност чрез местни продукти, традиционни рецепти, винени маршрути, фестивали и партньорства между ресторанти и производители.
По думите му е необходимо изграждането на регионални туристически клъстери, които да обединяват хотели, ресторанти, фермери, винарни, общини и университети, така че използването на местни продукти да бъде реално възможно, а не само маркетингово послание.
Без кадри няма качество
Като друг сериозен проблем Николов посочва липсата на достатъчно добре подготвени кадри.
Според него професията на сервитьора и готвача трябва да бъде възприемана като дългосрочна кариера, а не като временна сезонна работа. Той настоява за по-тясна връзка между професионалните гимназии, университетите и бизнеса, която да гарантира устойчиво развитие на сектора.
Председателят на Българската асоциация за туризъм заявява, че България има потенциал да развие ресторанти със звезди Michelin, но това няма да стане без последователна работа по изграждането на качествен туристически продукт.
По думите му страната разполага с талантливи шеф-готвачи, богати традиции, качествени продукти и утвърдени винени региони. Липсва обаче системата, която да обедини тези предимства в единна стратегия.
„Може би Michelin не ни отхвърли. Може би просто ни показа огледалото. А от нас зависи дали ще се обидим на отражението си или ще започнем да променяме това, което виждаме“, обобщава Николов.
Публикации: