В момент, в който България продължава да се върти в цикъл от политическо говорене без реални структурни реформи, в съседна Турция се случва нещо съвсем различно – целенасочена икономическа стратегия с ясно измерима цел: привличане на капитал, компании, таланти и цели индустрии. Президентът Реджеп Тайип Ердоган извади на масата пакет от данъчни стимули, който не просто цели вътрешен растеж – той цели пренасочване на икономическа енергия от целия регион. Да го кажем директно: това е икономическа офанзива. И макар мерките все още да са в процес на законодателно одобрение, самото им обявяване вече работи като силен сигнал към глобалния бизнес.
Предложенията включват възможност за до 20 години освобождаване от данък върху доходи от чужбина за нови данъчни резиденти, сериозни облекчения за износители, стимули за високотехнологични сектори като софтуер, гейминг и инженерни услуги, както и изграждането на Истанбул като финансов център с регионално значение. Това не е просто данъчна политика. Това е опит за пренаписване на правилата на играта, при който държавата ясно заявява, че ще се конкурира активно за мобилния капитал и за хората, които го управляват.
На този фон България продължава да разчита на аргумента за ниските данъци. Плоският данък от 10% беше силен инструмент в началото – той донесе предвидимост и привлече инвестиции. Но днес той все по-често се възприема не като конкурентно предимство, а като базово условие. Това, което липсва, е надграждането – липсва визията как България да се позиционира в новата икономическа реалност. А тази реалност е ясна: държавите вече не чакат инвеститорите – те ги търсят, създават им условия и изграждат цели екосистеми около тях.
Това е тема, за която неведнъж съм говорил и в предишни свои анализи – че туризмът и икономиката не могат да се развиват на парче. Не можем да говорим за растеж, без да имаме ясна национална стратегия. Не можем да очакваме резултати, ако не изграждаме „Бранд България“ като цялостна концепция – такава, която обединява туризъм, инвестиции, култура и икономика в един общ разказ. Защото в днешния свят държавите се конкурират не само с цени, а с идентичност и визия.
Най-голямата грешка би била да гледаме на случващото се в Турция единствено през призмата на данъците. Това е много повече. Това е пряко отражение върху сектори като туризма, който отдавна не е просто индустрия, а стратегически инструмент. Турция от години инвестира системно – в инфраструктура, в мащаб, в маркетинг, в качество на услугата. Днес тя добавя нов слой – финансова и данъчна логика към туристическия продукт. Това означава стимули за медицински туризъм, за висок клас услуги, за инвеститори в хотелиерството, за дългосрочно пребиваване на чужденци. Това означава превръщане на туризма в платформа за капитал, а не просто в сезонна дейност.
Тук България има огромен, но неизползван потенциал. В свои публикации неведнъж съм подчертавал, че страната ни има всички предпоставки да бъде целогодишна дестинация – море, планини, минерални извори, културно-историческо наследство, гастрономия, вино, фестивали.
България е трета в Европа по културно наследство, но това богатство не е превърнато в устойчив икономически продукт. СПА и здравният туризъм могат да бъдат водещ сектор, но липсва държавна политика, която да ги изведе на това ниво. Кулинарният и виненият туризъм имат огромен потенциал, но не са достатъчно подкрепени и структурирани. Говорим за четири сезона туризъм, но реално продължаваме да мислим сезонно.
Това, което Турция прави в момента, е точно обратното – интеграция. Тя комбинира данъчна политика, инвестиционна стратегия и туристически продукт в едно цяло. И това е ключът.
В същото време България рискува да остане в ролята на „донор“ – донор на кадри, донор на бизнес, донор на идеи. Не защото условията тук са лоши, а защото другите стават по-добри и по-агресивни. Това е голямата разлика.
Изтичането на мозъци вече не е класическото „емигриране“. Днес то изглежда различно. Един IT специалист може да живее в България, но да работи за компания, регистрирана в друга държава. Един консултант може да реализира доходите си в друга юрисдикция. Един предприемач може да управлява бизнеса си от разстояние. Това е новата реалност – мобилна, гъвкава, глобална. И в тази реалност печелят държавите, които разбират правилата.
Нееднократно съм поставял и друг ключов въпрос – зависимостта на българския туризъм от външни платформи като Booking.com. Това е симптом за липсата на национална стратегия за маркетинг и позициониране. Когато една държава не инвестира достатъчно в реклама и бранд, бизнесът е принуден да плаща на посредници. В същото време държави като Гърция инвестират десетки милиони евро годишно в национална реклама, а България остава с многократно по-нисък бюджет. Това не е просто разлика в цифри – това е разлика в мисленето.
В този контекст действията на Турция трябва да бъдат сигнал за събуждане. Не защото трябва да копираме едно към едно чужд модел, а защото трябва да разберем, че конкуренцията вече е на съвсем друго ниво. Не става въпрос само за данъци. Става въпрос за цялостна среда – законодателство, администрация, инфраструктура, образование, бранд.
България има всички предпоставки да бъде силен играч – география, членство в ЕС, културно наследство, човешки капитал. Но без стратегия тези предимства постепенно губят тежест. Предимствата имат срок на годност, когато не се развиват.
Истината е проста и съм я казвал многократно – туризмът и икономиката трябва да бъдат национален приоритет, а не тема на сезонни разговори. Трябва да мислим в дългосрочен хоризонт, да изграждаме политики, а не кампании, да създаваме среда, а не временни решения.
Защото в икономиката няма вакуум. Ако ние не предложим условия, някой друг ще го направи.
И този път този „някой“ е точно до нас.
Д-р Ивелин Кичуков Председател на Българската асоциация за туризъм
Публикации: