„В навечерието на изборите, без политическа обвързаност, искам да споделя един размисъл на глас. Не като анализатор, не като политик, а като човек, който години наред наблюдава процесите, разговаря с хора и търси смисъл в това какво реално може да се случи за развитието на България.“ –
д-р Ивелин Кичуков – Председател на Българската асоциация за туризъм.
През годините съм имал възможност да общувам с много хора – приятели, познати, експерти, професионалисти в различни области. Хора, които разбират от икономика, инвестиции и развитие. С много от тях сме водили дълги, задълбочени и смислени разговори, в които неизменно се връщаме към една тема – туризмът.
Не като сезонна дейност. Не като нещо второстепенно. А като реален двигател на икономиката.
И почти винаги сме били на едно мнение – че туризмът не е просто индустрия, а възможност. Възможност за бърз приток на средства, за развитие на цели региони, за създаване на работни места и за изграждане на устойчив икономически модел. Това е сектор, който по естествен начин е свързан с почти всички останали – транспорт, строителство, култура, земеделие, услуги.
От идеи към реалност – къде се губи посоката
Говорили сме за добри практики. За работещи модели от други държави. За конкретни решения, които могат да се приложат и у нас. Дори за механизми, които не изискват сериозна тежест върху държавния бюджет, но могат да доведат до реални резултати.
Стигали сме до конкретика. До ясни стъпки. До реални възможности.
И всичко това е звучало напълно логично.
Но след това идва моментът, в който част от тези хора влизат в политиката.
И тогава нещо се променя.
Промяната в политическата среда
Същите разговори, които преди са били открити, ясни и директни, изведнъж стават внимателни, уклончиви и обрани. Когато вече не говорим „на кафе“, а за реални действия и реализация на идеи, започва едно стъпване на пръсти. Отговорите стават неясни, между редовете.
„Да, така е… ама има партийна повеля.“
Разбирам, че политиката има своите правила. Разбирам, че има рамки, процеси, приоритети.
Но когато говорим за решения, които могат да донесат приходи, да създадат заетост и да развият икономиката – тогава въпросът не трябва да бъде партиен.
Най-важният въпрос
И въпреки това, твърде често отговорът е:
„Да, но това не ни е приоритет.“
Тук идва най-логичният въпрос:
Как не е приоритет нещо, което вкарва пари в бюджета, създава работни места и развива цели региони?
Повтарящият се модел
С времето този модел започва да се повтаря почти еднакво:
- първо има разбиране
- после има отлагане
- след това има дистанция
- и накрая – тишина
Ако си по-настоятелен – разговорът става труден.
Ако продължиш – комуникацията започва да се разрежда.
А ако не се откажеш – просто спира.
И не защото идеите не са добри.
А защото не са „удобни“ или „навреме“.
Истинският проблем
Това е може би най-големият проблем, който наблюдавам през годините – не липсата на идеи, а липсата на смелост да се реализират очевидни решения.
А истината е проста – туризмът е един от най-недооценените ресурси на България.
Той не изисква години, за да даде резултат.
Той не изисква огромни инвестиции, за да започне да работи.
Той изисква организация, последователност и ясно разбиране какво искаме да постигнем.
Потенциалът на България
Имаме всичко необходимо – природа, история, култура, традиции, хора.
Имаме разнообразие, което малко държави могат да предложат.
И въпреки това често не успяваме да превърнем този потенциал в устойчив резултат.
Послание към бъдещите политици
Затова, в навечерието на изборите, бих искал да отправя едно напълно човешко и искрено послание към всички бъдещи политици – независимо от коя политическа сила са:
Останете същите хора, с които сме говорили преди политиката.
Същите, които мислеха прагматично.
Същите, които търсеха решения.
Същите, които виждаха възможности, а не пречки.
Не всичко трябва да бъде политика.
Много неща са просто логика.
Туризмът като национален ресурс
Туризмът не е партийна тема.
Той е национален ресурс.
Заключение: изборът пред нас
И тук идва едно искрено пожелание:
Нека заедно да развием българския туризъм така, че той да заеме своето достойно място на световната карта. Не с лозунги, а с реални действия. Не с кампании, а с последователност. Не с обещания, а с резултати.
Защото България има всичко.
Остава само да имаме волята да го покажем по правилния начин.
И ако има нещо, в което вярвам след всички тези години, то е:
Големите резултати идват от малки, но постоянни действия.
А най-големият пропуск е нереализираната възможност.
Надявам се този път да изберем действията.
Публикации: