Туризмът – между потенциала, политиката и разделението, което ни спира

Наближават избори.

Без политическа обвързаност искам да споделя един размисъл, който не е нито идеологически, нито партиен, а изцяло прагматичен.

През годините съм имал възможност да общувам с много хора – приятели, експерти, предприемачи, представители на местната власт. Хора, с които сме водили дълги и смислени разговори за икономика, развитие, инвестиции и най-вече за туризма – сектор, който по естествен начин е свързан с почти всички останали отрасли.

В тези разговори почти винаги сме стигали до едно и също заключение – туризмът не е просто индустрия, той е възможност.

Възможност за бърз приток на средства, за развитие на региони, за създаване на работни места и за изграждане на устойчив икономически модел. Малко са секторите, които имат толкова пряк и широк ефект върху икономиката и обществото. И въпреки това, той продължава да бъде поставян на заден план.

Стигали сме до конкретни идеи, до ясни стъпки, до напълно реализуеми решения. Говорили сме за инфраструктура, за облекчаване на административната тежест, за позициониране на България като целогодишна дестинация, за създаване на реален национален бранд.

Всичко това не са абстрактни концепции, а практически модели, които работят в други държави и могат да бъдат приложени и у нас.

Но в един момент част от тези хора влизат в политиката и тогава нещо се променя. Разговорите, които преди са били ясни и открити, започват да звучат различно.

Появява се предпазливост, уклончивост, а понякога и мълчание. Отговорите стават внимателни, формулирани между редовете. „Да, така е… но има партийна рамка.“ „Да, но това не е приоритет.“ Тук идва въпросът, на който трудно се намира логичен отговор – как не е приоритет нещо, което носи приходи, създава заетост и развива цели региони?

С времето сценарият става повтаряем. Първо има разбиране, после има отлагане, след това има дистанция и накрая – тишина. Ако си по-настоятелен, разговорът става труден. Ако продължиш, комуникацията започва да изчезва. А ако не се откажеш, тя просто спира. Не защото идеите не са добри, а защото не са удобни или не са „навреме“.

Това е може би най-големият проблем – не липсата на решения, а липсата на смелост те да бъдат реализирани.

Но има и още един проблем, който често остава на заден план, а в действителност е също толкова сериозен.

Това е разделението вътре в самия сектор, особено в неправителствените организации. Разделение, което в много случаи следва политически линии, лични интереси или краткосрочни цели. Това е един от най-големите бичове пред развитието на туризма в България, защото когато секторът не говори с един глас, той губи тежест, губи влияние и губи възможност да налага реални политики.

Естествено е да има различия. Естествено е да има различни мнения и подходи. Но има теми, по които не може да има разминаване. Няма как да няма единна позиция по въпроси като това туризмът да бъде национален приоритет, необходимостта от дългосрочна стратегия, подобряването на инфраструктурата или изграждането на силен и разпознаваем бранд на България. Това не са партийни въпроси. Това са фундаментални основи. И когато дори неправителственият сектор не успява да се обедини около тях, ние сами отслабваме собствената си позиция и даваме удобен повод за бездействие.

Истината е проста.

Не липсват идеи.

Не липсват експерти.

Не липсват възможности. Липсват единство, последователност и воля. В свят на силна конкуренция всяко забавяне е загуба. Други държави инвестират, позиционират се, изграждат брандове и развиват целогодишен туризъм, докато ние все още обсъждаме очевидното.

Решенията не изискват революция.

Те изискват логика и действие. Туризмът трябва ясно да бъде заявен като национален приоритет, секторът трябва да има единна позиция по ключовите теми, необходима е дългосрочна стратегия, която да не се променя с всеки политически цикъл, и реална координация между държава, местна власт и бизнес.

Всичко това е възможно, ако има воля.

Затова, независимо кой ще бъде избран и от коя политическа сила, искам да кажа нещо съвсем човешко – останете същите хора, с които сме говорили преди политиката.

Същите, които мислеха прагматично.

Същите, които търсеха решения. Същите, които виждаха възможности, а не пречки.

И към самия сектор – нека спрем да се делим там, където трябва да сме заедно. Конкуренцията е полезна, но разделението е разрушително.

България има всичко – история, природа, култура, хора.

Липсва само едно – обща воля. Големите резултати идват от малки, но постоянни действия, но те изискват да вървим в една посока.

Най-големият ни проблем не е липсата на потенциал, а нереализираната възможност.

И ако този път направим правилния избор, той няма да бъде просто политически. Ще бъде избор на действие.

д-р Ивелин Кичуков

Председател на Българската асоциация за туризъм

Публикации:

https://plovdiv365.bg/turizmt-mezdu-potenciala-politikata-i-razdelenieto-koeto-ni-spira

https://urbantrend.bg/turizmt-mezdu-potenciala-politikata-i-razdelenieto-koeto-ni-spira