В последните години Българската асоциация за туризъм последователно поставя един и същ стратегически въпрос – ще продължим ли да разглеждаме туризма като второстепенна икономическа дейност или ще го превърнем в реален национален приоритет. Това не е еднократна позиция, а последователна линия, която защитаваме вече трета година, защото динамиката в Европа и света ясно показва, че държавите, които инвестират стратегически в туризма, постигат устойчив растеж, регионално развитие и по-висока инвестиционна привлекателност.
Често в обществения дебат се твърди, че Европейският съюз не финансира туризма. Реалните политики и програмни документи показват точно обратното. Туризмът е ясно разпознат като хоризонтален сектор, който се финансира чрез редица европейски инструменти, обхващащи инфраструктурата, човешкия капитал, иновациите, културното наследство, дигиталния и зеления преход.
През програмния период 2014–2020 г. Европейският фонд за регионално развитие се превърна в основния инструмент за туристическо финансиране в Европа. Чрез него бяха изграждани и модернизирани туристически атракции, културно-исторически обекти, тематични маршрути, туристическа инфраструктура и дигитални платформи. Испания, особено регионите Андалусия и Каталуния, използваха фонда за създаване на интегрирани културни маршрути и интелигентни туристически дестинации. Полша инвестира значителни средства в исторически градски центрове и туристическа достъпност, а Унгария разви национални балнео- и спа-дестинации, превърнали се в целогодишен туристически продукт.
Европейският социален фонд през същия период беше ключов за развитието на човешките ресурси в туризма. Германия, Австрия и Чехия използваха средствата за дуално обучение, квалификация на кадри и стабилизиране на заетостта в сектора. В редица държави именно чрез ЕСФ се смекчи ефектът от сезонността и се повиши качеството на туристическите услуги.
Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони допринесе за възраждането на селските региони в Италия, Франция и Гърция чрез развитие на агротуризъм, винен и кулинарен туризъм. Малки населени места се превърнаха в разпознаваеми туристически марки, а местните производители получиха директен достъп до туристическия пазар.
Европейският фонд за морско дело и рибарство даде възможност на Португалия, Испания и Хърватия да развият крайбрежен, морски и културен туризъм, съчетавайки традиционните рибарски дейности с нови туристически услуги и преживявания. Програма LIFE подкрепи устойчиви туристически модели в Алпийските региони, Скандинавия и Средиземноморието, като фокусът беше поставен върху опазването на природата и адаптацията към климатичните промени.
Паралелно с това програми като COSME и „Хоризонт 2020“ подпомогнаха туристическите предприятия чрез иновации, дигитализация и трансгранично сътрудничество. Италия, Франция и Нидерландия използваха тези инструменти за разработване на интелигентни туристически решения и управление на туристическите потоци.
Новият програмен период 2021–2027 г. задълбочи този подход. Чрез „Хоризонт Европа“ се финансират интелигентни дестинации и дигитални туристически екосистеми. Single Market Programme подпомага малките и средните предприятия за достъп до нови пазари. InvestEU и Европейската инвестиционна банка осигуряват финансови инструменти за по-мащабни туристически инвестиции. „Творческа Европа“ и „Цифрова Европа“ свързват културата, наследството и технологиите в общ европейски туристически разказ.
Всички тези примери ясно показват, че европейските държави, които имат стратегия, успяват да превърнат европейските програми в реални резултати – нови дестинации, целогодишен туризъм, заетост и инвестиции.
И тук логично възниква риторичният въпрос:
ние като държава доколко успяхме да се възползваме от тези възможности?
Колко интегрирани туристически проекти реализира България? Колко европейски програми използвахме системно, а не инцидентно? И колко потенциал остана неизползван не поради липса на средства, а поради липса на координация и визия?
Българската асоциация за туризъм вече трета година настоява туризмът да бъде изведен като национален приоритет. Не като лозунг, а като реална политика. Туризмът не е просто процент от БВП. Той е инструмент за регионално развитие, социална стабилност и привличане на чуждестранни инвестиции. В много случаи първият контакт на инвеститорите с една държава е именно чрез туристическото преживяване, което изгражда доверие и интерес.
В условията на глобална несигурност България разполага с сериозни конкурентни предимства – сигурност, спокойствие, членство в Европейския съюз, плосък данък и предвидима бизнес среда. Това са фактори, които в днешния свят имат все по-голяма стойност. Туризмът може да бъде мостът между тези предимства и реалните инвестиции.
Затова въпросът днес не е дали туризмът е важен. Въпросът е дали ще намерим политическата воля да го превърнем в стратегически сектор на националното развитие. Българската асоциация за туризъм ще продължи да поставя този въпрос, защото туризмът не е разход, а инвестиция – инвестиция в икономиката, в регионите, в международния образ и в бъдещето на България.
Автор: д-р Ивелин Кичуков
Източник: