От 1 април 2026 г. Гърция въвежда задължително изискване всички наеми – както жилищни, така и търговски – да се заплащат изключително чрез банкови и електронни разплащания. Плащанията в брой отпадат напълно като допустима форма и няма да се признават нито за данъчни, нито за правни цели. Новият режим обхваща както дългосрочните наемни отношения, така и краткосрочните наеми, включително тези, осъществявани чрез дигитални платформи.
Тази мярка е част от последователната политика на гръцката държава за повишаване на финансовата прозрачност и ограничаване на сивата икономика. Въвеждането на изцяло проследими плащания цели по-ефективен контрол върху доходите от наеми – сектор, който през последните години се превърна в един от съществените източници на приходи за бюджета. Всеки договор ще трябва да съдържа посочена банкова сметка на наемодателя, а реалното плащане ще се доказва единствено чрез банков запис.
Решението е напълно логично на фона на огромните публични средства и субсидии, които Гърция инвестира в туризма – инфраструктура, реклама, устойчиво развитие, обучение на кадри и подкрепа за регионите. Наемният пазар, особено в туристическите зони, е пряко свързан с този сектор и генерира значителни приходи, които държавата очаква да бъдат напълно декларирани и обложени. В условията на силно развитие на краткосрочните наеми чрез платформи като Airbnb и други подобни услуги, контролът върху паричните потоци се превръща в необходим инструмент за стабилност и справедливост на пазара.
Новият режим създава по-голяма правна сигурност както за наемодателите, така и за наемателите. Банковото плащане защитава страните по договора при евентуални спорове, улеснява доказването на изпълнение на задълженията и въвежда ясни правила, които важат за всички участници на пазара. Нарушаването на тези правила ще води до загуба на данъчни облекчения и други неблагоприятни последици, което допълнително стимулира спазването на закона.
На този фон контрастът с България остава осезаем. По експертни оценки над 70% от наемния сектор у нас, особено в туризма и краткосрочните наеми, продължава да функционира в сивата зона. Това води до сериозни загуби за бюджета и до нелоялна конкуренция между коректните и некоректните участници на пазара. При положение че и българската държава инвестира значителни средства в туризма, подобни мерки за пълна прозрачност на наемните плащания рано или късно ще бъдат неизбежни.
Гръцкият модел показва ясна посока – към пълна дигитализация, контрол и предвидимост в един от ключовите икономически сектори. Това не е просто административна промяна, а стратегическо решение, което цели устойчив растеж, равнопоставеност и доверие в системата. За инвеститорите и гражданите това означава по-стабилна среда, а за държавата – по-ефективно управление на публичните ресурси и справедливо разпределение на тежестите.
Автор: д-р Ивелин Кичуков