Откритието на изящен златен пръстен при археологическите разкопки на крепостта Трапезица не е просто още една находка, добавена към дългия списък на историческите съкровища на България. Това е поредното живо доказателство, че нашата земя е пропита с култура, величие и духовност, които нямат аналог в региона. Пръстенът, намерен във Велико Търново – столицата на Второто българско царство, носи със себе си история, майсторство и символика, които ни връщат във времена, когато България е била не само политически, но и духовен център на Европа. Крепостта Трапезица, заедно с Царевец, е не просто археологически обект – тя е свещено място, което пази духа на нашите владетели, книжовници и духовници. Всяка тухла, всяка мозайка, всяко златно бижу, извадено от земята, разказва историята на народ, който е създал писменост, книжовни школи и духовни центрове, оставили следа далеч отвъд нашите граници.
Във време, когато световният туризъм се ориентира към автентичните преживявания и историческата идентичност, България има неоспоримо предимство. Малко държави в Европа могат да се похвалят с толкова богато културно наследство, съчетано на сравнително малка територия – от Плиска и Преслав, през Търново и Несебър, до Перперикон, Мадара, Созопол, Мелник и Калиакра. Тези места не просто пазят историята ни – те могат да бъдат в основата на модерен и устойчив културен туризъм, който съчетава образование, емоция и преживяване. Намирането на изящен златен пръстен в сърцето на Търновград трябва да ни подскаже нещо важно: България не трябва да бъде дестинация само за летен или зимен туризъм. Нашият най-ценен ресурс е историята, а тя може да се „посещава“ целогодишно.
Като председател на Българската асоциация за туризъм, аз вярвам, че именно културният и исторически туризъм трябва да заемат централно място в стратегията за развитие на България като туристическа държава. Не можем повече да се ограничаваме до сезонни кампании и плажове. Всяка община, всеки регион има своя история – достатъчно е да я разкажем по съвременен, емоционален и достъпен начин. Велико Търново е прекрасен пример. През последните години градът възражда своето културно значение – чрез реставрации, събития, фестивали и туристически маршрути. Но потенциалът е много по-голям – Трапезица, Царевец, Арбанаси, Преображенският манастир могат да бъдат включени в европейски тематични маршрути като „Пътят на средновековните столици“ или „Пътят на православната архитектура“. Подобни идеи успешно работят в Италия, където маршрути като „Пътят на Ренесанса“ обединяват градове с обща културна идентичност, или във Франция, където „Пътят на замъците по Лоара“ носи милиони туристи всяка година. България може да предложи не по-малко впечатляващ разказ – „Пътят на царете и книжовниците“, „Българските златни векове“, „Съкровищата на траките и средновековието“.
Албания, например, само за няколко години превърна историческите си градове Берат и Гирокастра в притегателни културни центрове, включени в списъка на ЮНЕСКО. Чрез модерна реклама, дигитализация и целогодишни фестивали тя постигна това, за което ние все още говорим – историята като икономика. Гърция отдавна е доказала, че историята е най-силният маркетингов инструмент. От Атина до Делфи, от Микена до Олимп, всеки камък разказва история. В Гърция туристът не просто гледа руини – той участва в преживяване, което му дава усещане за принадлежност към цивилизацията. Турция също е пример за интеграция между култура и икономика. Археологическият туризъм в Ефес, Троя или Гьобекли тепе привлича стотици хиляди посетители. Турция инвестира системно в реставрации, музеи и дигитални експозиции, които вдъхват живот на древните си градове. Сърбия и Северна Македония развиват активни програми за културен туризъм по модела на ЕС. Манастирите, крепостите и старите градове са превърнати в туристически продукти – с аудио-водачи, маршрути, тематични фестивали и дигитални пътеки.
България има уникалното предимство да бъде кръстопът между Изтока и Запада, между християнството и древните цивилизации. От тракийските съкровища до средновековните златарски школи, от Боянската църква до Рилския манастир – това е културна дъга, която няма аналог. Новият златен пръстен от Трапезица е само малка част от огромната мозайка, която чака да бъде подредена. Точно затова Българската асоциация за туризъм работи активно с общините и институциите за създаване на единна национална стратегия за културно-исторически туризъм, която да включва разработване на тематични маршрути, дигитализация на музейните експонати, изграждане на мрежа от културни центрове и активно участие в европейските програми за опазване на културното наследство. Нашата цел е ясна – да превърнем културното наследство на България в двигател за целогодишен туризъм и регионално развитие.
Откритието на златния пръстен на Трапезица не е само археологическо събитие – то е послание. Послание, че българската история е неразделна част от европейската цивилизация. Че имаме какво да покажем, какво да разкажем и с какво да се гордеем. Необходими са визия, инвестиции и обединение между държава, общини, бизнес и научна общност, за да превърнем тези открития в икономическа сила. България трябва да се позиционира сериозно в историческия и културния туризъм. Не като минало, което гледаме със съжаление, а като бъдеще, върху което градим. Златният пръстен от Трапезица е символ – не само на древното майсторство, но и на нашия потенциал да обединим история, култура и туризъм в едно блестящо бъдеще за България.