Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism) обяви списъка с най-добрите туристически села за 2025 година. Петото издание на инициативата отличи 52 дестинации от пет континента, а още 20 се включиха в програмата за надграждане. Така глобалната мрежа „Best Tourism Villages“ вече обединява над 300 села, превърнали туризма в двигател на устойчиво развитие. Това е изключителен пример за това как традициите, културата и природата могат да бъдат превърнати в икономическа сила и инструмент за социално сближаване.
Инициативата на UN Tourism е създадена, за да показва успешни модели на развитие, при които туризмът не унищожава местните ресурси, а ги възражда. Отличените села доказват, че туризмът може да бъде не просто източник на приходи, а средство за опазване на идентичността, стимулиране на местната икономика и задържане на хората в малките населени места. Това е особено важно в контекста на демографските и икономическите предизвикателства, пред които са изправени повечето страни в Европа – включително България.
Критериите за оценка са изчерпателни и включват културни и природни ресурси, икономическа и социална устойчивост, екологичен баланс, управление и приоритет на туризма, инфраструктура, сигурност и здраве. Това означава, че признанието не се дава за красота или популярност, а за цялостен модел на устойчиво развитие, основан на работа, визия и ангажираност на местната общност.
Всяко от отличените села показва, че туризмът може да бъде реален икономически двигател. Според данни на UN Tourism, в селата от мрежата се наблюдава среден ръст на заетостта с над 20% в рамките на три години след включването им в инициативата. Средните доходи от туризъм на местно ниво се увеличават с между 30 и 50%, като голяма част от печалбата остава в региона – чрез малки хотели, ферми, семейни ресторанти, занаяти и културни събития. Това води до рязко намаляване на миграцията на младите хора и създава предпоставки за нов тип местна икономика – гъвкава, зелена и устойчива.
За България това е важен сигнал. В страната ни съществуват десетки села с огромен потенциал да се превърнат в примери за устойчив туризъм – от Арбанаси и Боженци до Широка лъка, Лещен, Ковачевица, Мелник и Жеравна. Те вече притежават част от необходимите предпоставки – архитектурна автентичност, културни традиции, природна красота и гостоприемство. Но липсва системна подкрепа, инвестиции в инфраструктура, дигитализация, обучение на кадри и стратегическа промоция.
Икономическите и финансовите ползи от подобен модел са реални и дългосрочни. Развитието на устойчив селски туризъм води до:
Директен принос към местната икономика – чрез настаняване, храна, транспорт, културни и природни атракции. Всяко похарчено евро от турист генерира между 1,5 и 2,5 евро допълнителна стойност в свързани сектори – земеделие, занаяти, услуги.
Повишаване на общинските приходи – чрез туристически такси, патентни данъци и социално осигуряване. При добре управляван селски туризъм, една малка община може да увеличи бюджета си с 10–15% годишно.
Създаване на заетост – не само в туризма, но и в съпътстващи дейности: производство на храни, местни продукти, строителство, логистика, културни услуги.
Увеличаване на инвестиционния интерес – устойчивите села привличат частни и европейски инвестиции, като стойността на земята и имотите се покачва с между 20 и 40% в рамките на няколко години.
Социален ефект – подобряване на качеството на живот, връщане на млади хора, развитие на училища и социални дейности, възраждане на традиционни занаяти.
Ако България се включи активно в инициативата на UN Tourism, това може да има мултиплициращ ефект върху регионалната икономика. Според изчисления на експерти от БАТ, дори включването на 10 български села в подобна мрежа би донесло между 25 и 30 милиона лева допълнителни годишни приходи от вътрешен и международен туризъм. Това ще генерира заетост за над 1 500 души и ще създаде предпоставки за дългосрочен икономически растеж в селските общини.
Важно е обаче процесът да бъде координиран и стратегически. Необходима е подкрепа от държавата и Министерството на туризма за кандидатстване на български села в подобни международни програми, както и насърчаване на общините да разработят собствени планове за устойчиво развитие. БАТ вече предлага рамка за такъв подход – с конкретни насоки за управление на туристическите ресурси, зелена инфраструктура, дигитален маркетинг и развитие на човешкия капитал.
Време е да превърнем българските села в истински примери за интелигентен и устойчив туризъм. Това означава да инвестираме не само в пътища и хотели, а в хора, идентичност и визия. Селото може да бъде новият център на българския туризъм – място, където историята среща бъдещето, а традицията се превръща в икономическа възможност.
Примерите от инициативата „Best Tourism Villages“ показват, че светът върви към туризъм с човешко лице – туризъм, който носи полза на местните общности и вдъхновение за гостите. България има всички предпоставки да бъде част от този процес. За целта трябва да действаме обединено, с отговорност и дългосрочна перспектива.
Българската асоциация за туризъм ще продължи да работи за това – с идеи, партньорства и конкретни предложения. Защото устойчивият туризъм не е просто посока – той е нашето бъдеще.
д-р Ивелин Кичуков
Председател на Българската асоциация за туризъм
Източници: