В разгара на летния сезон Кипър даде ясен сигнал, че когато туризмът е реален стратегически приоритет, резултатите не закъсняват. Според официалните данни на кипърската статистика, за периода януари – май 2025 г. приходите от международен туризъм възлизат на над 950 милиона евро, което представлява увеличение от 27,1% спрямо същия период на 2024 г. Това е впечатляващо постижение за държава с население под 1 млн. души, но с ясна визия и последователна политика в сектора.

На този фон България – с уникално природно и културно богатство, с достъпни цени и стратегическо географско положение – продължава да изостава, както по отношение на ръст, така и по отношение на имидж, координация и стратегическа насоченост.

Какво прави Кипър различно?

Агресивна и целенасочена международна реклама

Кампанията за лято 2025 започна още в края на миналата година, с ясно таргетиране по пазари – Германия, Скандинавия, Израел, Великобритания и Обединените арабски емирства. Рекламните послания са дигитални, визуално професионални и обвързани със специфични туристически продукти.

Диверсификация на предлагането

Кипър не разчита само на „слънце и море“. Напротив – силен фокус има върху винено-кулинарен туризъм, планински маршрути, религиозен и културен туризъм, както и спортни събития извън сезона. Малките села в планините Тродос вече са популярни сред т.нар. “slow travel” туристи.

Подкрепа за малкия бизнес и местните общности.

Чрез национални и европейски програми се финансират семейни хотелчета, ферми за агротуризъм, работилници за местни занаяти, с ясна маркетингова стратегия зад тях.

Успешно партньорство с авиокомпании

Сключени са договори с няколко нискотарифни и чартърни превозвачи, което осигурява десетки нови директни маршрути към острова. Така се улеснява краткосрочният туризъм и се намаляват разходите за туристите.

Цифрова трансформация

От мобилни приложения и дигитални гидове до резервационни платформи и виртуални турове – Кипър инвестира в модерни решения, които правят туристическото преживяване лесно, удобно и достъпно.

А България?

В същото време България регистрира спад в броя на чуждестранните туристи за първия летен месец на 2025 г., като данните на НСИ и Министерството на туризма ясно показват, че губим позиции спрямо конкурентите си.

Причините са добре известни в сектора, но често премълчавани:

Липса на дългосрочна рекламна стратегия, адаптирана към съвременните пазари и комуникационни канали.

Слаб дигитален имидж, остарели послания и минимално присъствие в международните медии.

Непълноценно използване на потенциала извън летния сезон – СПА, културен, винен и еко туризъм остават слабо развити или слабо рекламирани.

Няма достатъчно директни полети до морските ни летища – особено в началото и края на сезона.

Раздробено управление, често без синхрон между държавата, местната власт и бизнеса.

Сравнение между Кипър и България за периода януари – май 2025 г.:

Приходи от туризъм:
Кипър отчита над 950 милиона евро с ръст от над 27%, докато България има около 700 милиона евро и данните показват спад или застой.

Рекламна стратегия:
Кипър разполага с целенасочена, ранна и дигитална рекламна кампания, насочена към ключови пазари. България разчита на частична, несинхронизирана и често реактивна реклама.

Диверсификация на туристическия продукт:
Кипър успешно развива винен, културен, планински и спортен туризъм извън морския. България се фокусира предимно върху морския туризъм, слабо използвайки останалите ресурси.

Подкрепа за малкия и среден бизнес:
Кипър предоставя държавна и европейска подкрепа за семейни хотели, ферми и занаяти. В България подкрепата е ограничена и често не достига до бранша.

Директни полети и транспорт:
Кипър е сключил договори с авиокомпании за нови директни маршрути, което улеснява туристите. България има ограничени нови директни връзки, особено извън летния сезон.

Цифрово обслужване на туристите:
Кипър предлага мобилни приложения, дигитални гидове и онлайн платформи за улеснение на туристите. България все още изостава в тази посока.

Какво трябва да направим спешно?

  1. Национална рекламна стратегия, базирана на дигитален маркетинг, инфлуенсър мрежи и партньорства с чужди туроператори.
  2. Бранд България, който промотира страната като четирисезонна дестинация – с уникална природа, история, храна и преживявания.
  3. Стратегия за нови директни полети чрез преференции и съвместни кампании с авиокомпании.
  4. Изграждане на реален туристически календар, обвързан с международни събития, фестивали и състезания.
  5. Използване на европейски фондове – включително възможностите по EU Next Generation, REPowerEU, програма COSME и Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), които предвиждат финансиране за устойчив туризъм и дигитална трансформация.

Историята на Кипър е повече от туристически успех – тя е доказателство, че ясна визия, институционална последователност и публично-частно партньорство могат да превърнат туризма в устойчив и растящ икономически двигател. България не страда от липса на природни ресурси или история – страда от липса на стратегическо управление и координирана реклама.

Докато други държави като Кипър растат, ние буксуваме – не защото не можем, а защото не искаме да управляваме с визия.

Автор:

д-р Ивелин Кичуков,

Председател на Българската асоциация за туризъм (БАТ)