В последните години България многократно заявява, че туризмът е ключов сектор за икономиката, културната идентичност и регионалното развитие. Но тези думи рядко преминават в реални действия, стратегически решения и законодателни гаранции.
На последното изнесено заседание на Комисията по туризъм в Народното събрание, проведено в Созопол, поставих въпрос, който не може повече да бъде избягван:
„Смята ли правителството официално да обяви туризма за национален приоритет? И предвижда ли механизми това да бъде подкрепено със стратегия, финансиране и междусекторен координационен модел?“
Време е туризмът у нас да бъде изведен от зоната на неясни намерения и да се превърне в държавна кауза със стратегическа тежест. Защото други го направиха – и резултатите не закъсняха.
Гърция: как се изгражда туризмът като държавна политика
Истинската стратегическа трансформация в гръцкия туризъм започна през последните 10–15 години. През 2021 г. Гърция прие Национален стратегически план за устойчив туризъм 2021–2030. Министерството на туризма беше укрепено като център за национална координация на туристическата политика и маркетинга.
Със създаването на законодателство за регионални Destination Management Organizations (DMO) се въведе нов модел на управление чрез публично-частни партньорства. През 2025 г. страната прие специална пространствена рамка за туризма, която премахва административната неяснота и гарантира предвидимост за инвеститорите.
По линия на европейския План за възстановяване „Greece 2.0“, Гърция инвестира над 420 милиона щатски долара в дигитализация, инфраструктура, обучение и развитие на алтернативни форми на туризъм. Бяха създадени национални дигитални регистри, карта на туристическите ресурси, както и платформа „MyDigitalTourism“.
Междувременно бяха въведени облекчени процедури за стратегически проекти – само през 2025 г. инвестиции на стойност над 1.2 милиарда евро преминаха в „ускорен режим“ в региони като Пелопонес и Евия.
В глобален план Гърция подсили международния си бранд чрез слогани като „Live your Myth in Greece“ и дигитални платформи като DiscoverGreece.com. Страната се насочи към нови пазари – Индия, Китай, Близкия изток – и сключи стратегически авиационни партньорства (напр. Emirates – Aegean Airlines).
По отношение на устойчивостта Гърция предприе действия срещу овертуризма, като ограничи дневния туристопоток в острови като Санторини и Миконос, въведе круизни такси и регулации за краткосрочни наеми. Беше създадена Национална обсерватория за устойчив туризъм, както и система за туристически сателитни сметки. В партньорство с Google и GSTC се обучават устойчиви оператори и предприемачи.
Резултатите са впечатляващи:
– 33 милиона международни туристи през 2023 г.
– Над 21.5 милиарда евро приходи от туризъм през 2024 г.
– Туризмът допринася с 13 до 30% от БВП
– Устойчиви практики на острови като Тилос и Алонисос; екотуризъм и зелени фестивали.
Албания: от периферия до „перлата на Адриатика“
През 2013 г. Албания обяви туризма за стратегически сектор, а през 2015 г. прие специален закон. Беше създадена Национална агенция за туризъм (AKT), стартира мащабната кампания “Visit Albania” и се въведоха облекчения за визови режими и инвеститори.
Инвестира се целенасочено в пътища, културни обекти, пристанища и крайбрежни зони. Създадена е среда, привлекателна за международни оператори, инфлуенсъри и медии. Със специални „fam trips“ страната покани журналисти и блогъри да преживеят новия облик на Албания.
Резултати:
– От 3.2 млн. туристи през 2013 г. до над 10.1 млн. през 2023 г.
– Над 3.3 милиарда щатски долара годишни приходи от туризъм
– Туризмът допринася с над 20% от БВП
– Международни признания като „най-бързо развиваща се дестинация в Европа“
А България?
Разполагаме с безценно културно-историческо и природно наследство:
– Най-старото обработено злато в света – Варненски халколитен некропол
– Провадийската солница – най-древният солодобивен център в Европа
– Обекти на ЮНЕСКО: Боянската църква, Мадарският конник, Казанлъшката и Свещарската гробница
– Перперикон, Плиска, Преслав, Хераклея Синтика, Татул
– Морски и планински ресурси, термални извори и богата традиция
Но каква част от това богатство е представено пред света така, както заслужава? Истината е, че Албания вече изпревари България стратегически – не защото има повече, а защото имаше визия и политическа воля.
Какво трябва да направим сега?
– Приемане на решение от Министерски съвет – туризмът да бъде обявен за официален национален приоритет
– Създаване на междусекторна структура за управление и координация с участието на министерствата на туризма, транспорта, културата, икономиката и екологията
– Разработка и приемане на Национална стратегия за туризъм до 2035 г.
– Целенасочени инвестиции в инфраструктура, дигитализация и международна промоция
– Създаване на бранд „България“ – базиран на културата, историята и устойчивото развитие
– Управление на капацитетите в натоварени райони – чрез регулации за краткосрочни наеми, круизни такси и мониторинг на устойчивостта
– Професионализиране и обучение в туризма – с участие на университети, общини и бизнеса
България не трябва да изобретява колелото. Примерите на Гърция и Албания са ясни, близки и доказано работещи. Туризмът не е просто индустрия. Той е национална кауза. Той е лицето на България пред света. Той е ключ към регионалното развитие, социалната справедливост и културното ни самочувствие.
Имаме ресурси. Имаме наследство. Време е да имаме и визия.
Като председател на Българската асоциация за туризъм, ще продължа да настоявам за реални действия, които да изведат българския туризъм на мястото, което заслужава – не само в региона, а и в света.
д-р Ивелин Кичуков
Председател на Българската асоциация за туризъм (БАТ)